Печатай пари заедно с мажоритарите!

Една от причините на инвестициите в български акции да се гледа с лошо око е, че част от мажоритарните собственици управляват общите активи на всички акционери, като приходите от продажба на акции използват не за официалния бизнес на компанията, а го отклоняват за себе си чрез най – различни счетоводни техники. Тъй като за да управляват компанията е  достатъчно да притежават поне 50 % от акционерния капитал, то те продават останалите акции но никога не споделят доходи с другите си акционери. Класическата дефиниция на мажоритаря за другите акционери от дивите времена на финасовите пирамиди в България беше

“Акционерът е глупав и нахален човек.  Глупав е защото дава пари на МЕН, и е нахален защото очаква да получи нещо в замяна”.

                Начинът на действие на този тип меко казано некоректни мажоритари беше да изградят или придобият компания от която да извадят реалните активи и да ги заменят с кухи значително надценени счетоводно активи,  да симулират някаква активна търговия на собствените си акции и в последствие да се опитат да продадат големи пакети на публиката или на фондовете за инвестиране в акции. Имахме даже гостуващи кандидат милионери от Гърция които направиха няколко нови компании на БФБ, но най- голямото  (по)падение си беше наше – компанията успя да намери оценител, който вкара в активите и под формата на стотици милиони “оценената хартиена мечта” на мажоритаря за енергиен бизнес, а след това компанията след дълга битка с КФН успя да се сдобие с “лиценз за печатане на пари” през БФБ  влезе в един от индексите и беше лидер по пазарна капитализация... Схемата работи, защото на БФБ можеше да продадаш акции само които притежаваш.  Така всеки можеше да купи акции, но само купилите акции можеха да ги продадат.  За да бъде балансиран пазарът обаче както всеки може купи така и всеки трябва да може да продаде. Това се постига чрез въвеждане на тип сделка къса продажба.

                При продажба на акции на късо продавачът продава акции, които в момента не притежава, като ги взима на заем чрез брокера си и внася гарнционен депозит под формата на пари и или одобрени от брокера акции. Това е алтернативната сделка на покупката на акции на развитите пазари и се прилага  когато инвеститорът е преценил , че дадената акция е скъпа и цената и  ще започне да пада.  Ако предположението се окаже вярно, продавачът ще спечели когато ги купи в някакъв бъдещ момент на по - ниска цена и ще ги върне. В противния случай - при поскъпване - той губи. Няма конкретен срок, в които трябва да бъдат върнати ценните книжа, но изискването е ако цените се повишат да се довнася гаранционен депозит. Рискът при продажба на късо е по-голям от риска при покупка, защото при покупка в най - лошия случай се губи сумата платена за акциите докато при продажба на късо загубата може да е по-голяма от стойността на късата продажба и е практически неограничена, но пък страхът действа по-бързо от алчността и успешните къси продажби носят финансова изгода по – бързо... Основната идея е, че с продажбите на късо пазарът доста по - бързо достига до справедливата цена за дадени акции -  тоест цената на която търсенето и предлагането се изравняват.

                Така в случай на акции на компания, които се подпират на високи нива чрез поредица от сделки, инвеститорите биха могли да продават заедно с мажоритарния собственик и да чакат момента в който пирамидата ще стане очевадна и цените ще се срутят. Финансовите пирамиди по принцип имат за цел да получават от пазара повече пари от колкото му изплащат.  Масираните къси продажби ще възпират ирационалната разточителност при цените на акциите и ще увеличават ликвидността на пазара. Мажоритарният собственик или фонд не би могъл дълго да се бори с целия пазар поддържайки фиктивна висока цена, просто защото ресурсите му са по-малко  от всички пари по света. Ако дадена акция не струва нищо и въпреки това някой я купува, тогава целият свят може да се обзалага срещу него с парите си и да му продава, и въпрос на време е цената на компанията да стане нула. Без късите продажби това просто става значително по -бавно. Пример за това беше дългата битка с реалността на един фонд който подкрепяше цената на вече практически фалиралата ОЦК, но това не промени крайния резултат и видяхме сделки по една стотинка за акция.

                Късите продажби формално са разрешени от години, но правилата ги ограничаваха до списък от няколко акции които имаха среднодневен брой сделки над 30 и не можеше да се продава ако цената в момента на сделката е по – ниска от цената на отварянето на търговията за деня. С последните промени синхронизиращи законите ни с ЕС , от началото на годината ограниченията отпадат. Три са основните промени в наредбата

1.       Могат да се продават всички акции на късо като за обезпечение се ползва пари и акции разрешени за кредитно обезпечение.

2.       Акциите които са разрешени за кредитно обезпечение по къси сделки и маржин покупки трябва да имат среднодневен брой сделки за последните 20 дни над 15 на ден

3.       Отпада правилото за забрана на продажба на късо при цена по ниска  от цената на отваряне на търговията за деня на съответната акция.

Сега за да се направи сделка на късо е достатъчно брокерът да разполага със съответните акции  и да има сключен договор с клиента разрешаващ маржин покупки и къси продажби. Сделките на късо вероятно ще се правят доста по-лесно от посредници с голяма клиенска база и значителен брой сделки с акции.

Пазарът вече ще може да се балансира и всеки които смята, че дадена компания е твърде скъпа или че мажоритаря няма никаква идея да дели с малките акционери и ползва борсата за да печата пари за себе си може да продаде акцията без да я има и да стане ортак на печатаря... 
Лостовите финансови инструменти ще позволят на спекулантите да “наказват” техния мениджмънт, защото така силите на собственика и миноритарните акционери могат да бъдат изравнени. Качествените компании от друга страна ще създадат ликвидност и ще се търгуват на по - високи съотношения и от там ще могат да увеличават изгодно за себе си капитала.  С новите промени се добавя един допълнителен индикатор за коретността на основните собственици и той е дали брокерите успяват да заемат акции за продажба на късо от дадена компания...

Настоящият анализ не е препоръка за покупка или продажба на акции.

* Късите продажби - кой ще изтегли късата клечка? - 2008 г